Палеогенетиката разкрива удивителни тайни от ДНК, скрита в костите и

 

Палеогенетиката разкрива удивителни секрети от ДНК, скрита в костите и пръстта. Изкуственият разсъдък разкодира антични текстове, написани на забравени писмености. Химическият разбор на молекулярни останки, останали по зъби, съдове за готвене, кадилници и строителни материали, разкрива детайлности за предишните диети, миризми и строителни техники, написа Си Ен Ен.

Ето 6 загадки от човешката история, които учените са разгадали през 2023 година Плюс една, която към момента кара откривателите да се почесват по главите си.

Истинската идентичност на праисторически водач

Погребан с впечатляващ бистър кинжал и други скъпи артефакти, 5000-годишният скелет, открит през 2008 година в гробница покрай Севиля, Испания, явно в миналото е бил някой значим човек.

Първоначално се е считало, че става въпрос за млад мъж въз основа на разбор на тазовата кост - обичайният метод, по който учените дефинират пола на човешките скелетни остатъци. Анализът на зъбния гланц, който съдържа тип протеин с полово характерен пептид, наименуван амелогенин, обаче дефинира, че останките са по-скоро женски, в сравнение с мъжки.

В други проучвания техниката също по този начин е разсеяла клишето за " индивида ловджия ", което е залегнало в огромна част от визиите за ранните хора.

Съставката, която стои зад именитата издръжливост на римския бетон

Римският бетон е потвърдено по-дълготраен от актуалния му еквивалент, който може да се унищожи в границите на десетилетия. Вземете да вземем за пример Пантеона в Рим, който има най-големия неармиран купол в света.

Учените, взели участие в изследване, оповестено през януари, обявиха, че са разкрили тайнствената съставна част, която е разрешила на римляните да създадат своя строителен материал толкоз устойчив и да изградят комплицирани структури на сложни места като пристанища, канали и земетръсни зони.

Екипът на проучването проучва 2000-годишни проби от бетон, които са взети от градска стена в археологическия обект Привернум в Централна Италия и са сходни по състав с други бетони, открити в цялата Римска империя.

Те открили, че белите късчета в бетона му придават способността да заздравява пукнатини, които се образуват с течение на времето. Преди това белите късчета са били подценявани като доказателство за повърхностно разбъркване или некачествени първични материали.

Снимка: iStock

Действителният тип на Ледения човек Йоци

През 1991 година туристи намират мумифицираното тяло на Йоци в бездна високо в италианските Алпи. Замръзналите му остатъци са може би най-внимателно проучената археологическа находка в света, която разкрива в невиждани детайлности какъв е бил животът преди 5300 години.

Съдържанието на стомаха му дава информация за това какво е било последното му ястие и от кое място е пристигнал. Оръжията му демонстрират, че е бил десничар, а облеклата му дават необичаен взор върху това какво в действителност са носили античните хора.

Но нов разбор на ДНК, извлечена от таза на Йоци, разкри през август, че физическият му образ не е бил подобен, какъвто учените в началото смятаха.

Проучването на генетичния му състав сподели, че Леденият човек е имал тъмна кожа и тъмни очи и евентуално е бил плешив. Този изменен външен тип е в внезапен контрастност с добре известната реорганизация на Йоци, която изобразява бледолик мъж с коса и брада.

Снимка: iStock

Разкрит е носителят на 20 000-годишен медальон

Археолозите постоянно откриват артефакти от антични обекти, само че е невероятно да се разбере сигурно кой ги е употребявал или носил.

По-рано тази година учените възвърнаха антична човешка ДНК от висулка, направена от кост на елен, открита в Денисова пещера в Сибир. С помощта на тази диря те съумяха да разкрият, че притежателката му е била жена, живяла преди 19 000-25 000 години.

Тя е принадлежала към група, известна като антични северни евразийци, които имат генетична връзка с първите американци. Човешката ДНК евентуално се е запазила в медальона от еленова кост, защото тя е пореста и заради това е по-вероятно да резервира генетичния материал, съдържащ се в клетките на кожата, потта и други телесни течности.

Не е известно за какво висулката от еленски зъб е съдържала толкоз огромно количество ДНК на античната жена (приблизително същото количество като човешки зъб).

„ Може би той е бил обичан и носен покрай кожата за извънредно дълъг интервал от време “, споделя Елена Есел, молекулярен биолог в Института за еволюционна антропология " Макс Планк " в Лайпциг, Германия, която е създала нова техника за добиване на ДНК.

Снимка: Max Planck Institute for Evolutionary Anthropology

Древният, развален свитък, разкодиран от AI

Около 1100 свитъка са изгорели до основи по време на изригването на Везувий преди близо 2000 години. През 1700 година някои предприемчиви копачи възвръщат големия тайник от вулканичната тиня.

Колекцията, известна като свитъците от Херкулан, е може би най-голямата известна библиотека от класическата античност, само че наличието на нежните документи остава мистерия, до момента в който студент по компютърни науки от университета в Небраска не печели теоретичен конкурс по-рано тази година.

С помощта на изкуствен интелект и изображения от компютърна томография Люк Фаритор е първият, който декодира дума, написана на древногръцки език върху един от тези почернели свитъци.

Фаритор получи 40 000 $ за дешифрирането на думата " πορφυρας " или " porphyras ", която е гръцката дума за лилаво. Изследователите се надяват, че няма да мине доста време и цели свитъци ще могат да бъдат дешифрирани благодарение на тази техника.

Снимка: Getty Images

Материалите, нужни за изработката на мумия

От фрагменти от изхвърлени съдове в работилница за балсамиране учените са разкрили някои от веществата и отварите, които античните египтяни са употребявали за мумифициране на мъртвите.

Чрез химически разбор на органичните останки, останали в съдовете, откривателите открили, че античните египтяни са употребявали огромно многообразие от субстанции за помазване на тялото след гибелта, за понижаване на неприятните миризми и за предотвратяване от гъбички, бактерии и изгниване. Идентифицираните материали включват растителни масла като хвойна, кипарис и кедър, както и смоли от шамфъстък, животинска лой и пчелен восък.

Макар че учените и преди са научавали имената на веществата, употребявани за балсамиране на мъртвите, от египетски текстове, до неотдавна те можеха единствено да гадаят за какви тъкмо съединения и материали става дума.

Съставките, употребявани в работилницата, са били разнородни и произхождали освен от Египет, само че и от доста по-далечни страни, което приказва за продан на артикули на огромни дистанции.

Снимка: iStock

Бетховен: Семейна загадка е разкрита, само че една тайнственост остава

Композиторът Лудвиг ван Бетховен умира на 56-годишна възраст през 1827 година след поредност от хронични здравословни проблеми, в това число загуба на слуха, стомашно-чревни проблеми и чернодробно заболяване.

През 1802 година Бетховен написа писмо до братята си, в което моли лекаря си да изследва естеството на болесттите на композитора след гибелта му. Писмото е известно като " Хайлигенщатското наследство ".

Близо 200 години след гибелта му учени извличат ДНК от непокътнати кичури коса в опит да изпълнят тази молба. Екипът не е съумял да сложи дефинитивна диагноза, само че генетичните данни на Бетховен са помогнали на откривателите да изключат евентуални аргументи за болестта му, като да вземем за пример автоимунното заболяване цьолиакия, нетърпимост към лактоза или синдром на раздразнените вътрешности.

Генетичната информация също по този начин подсказва, че в фамилията на композитора е имало извънбрачна връзка.

Продължи да четеш